Azari & III – Indigo (TURBO085)

bassline    MUSIC     Acid, Disco, house

Azari & III (да се чете Азари енд Търд) грабнаха вниманието както на техно феновете, така и диско хипстърите с последните си два сингъла Hungry For The Power и Reckless (With Your Love), които просто бяха на който и да е дансинг тази година. И двата сингъла, бяха със запомнящи се вокали, социално-ангажирани лирики и мощен деведесетарски саунд, напомянящ силно на Inner City и Vogue.

Дуото от Торонто е на път да издаде своя дебютен албум наречен Indigo. Вече излезе едноименният сингъл, в който за разлика от гореспоменатите им ‘хитове’, вокалите са сведени до пъшкания и извивания и залага повече на инструментала, който е дийп и дарк с много приятен пияно мотив. Дъб версията е с по ‘jackin’ саунд и разбира се по-малко вокал. Предстои и заснемането на видеото, към парчето, което надяваме се няма да е по-малко провокативно от това на Hungry For The Power.

Б страна – The Worker e мощен ейсид бенгър, в който Azari & III показват индустриалната си страна, която познаваме от парчета като Manhooker и She is Illusion.

Azari & III споделят, че за тях е изумително, че хората сравняват звукът им със класики като Good Life на Inner City, но натъртват, че са ‘Просто две момчета от Канада, който се заиграват с музиката, без да се взимат твърде насериозно’. С подобно отношение и усет към правилното използване и пресъздаване на класическият звук от деведесетте, едва ли може да последва нещо разочароващо! 5/6

Kanye West – Love Lockdown (Fly Lo remix)

bassline    VIDEOS     Dubstep, UK Garage

Aeroplane – We Can’t Fly (Wall of Sound)

bassline    MUSIC     electronica, nu-disco, Pop

Сигурно първото нещо, за което се сещате когато чуете Aeroplane e невероятният ремикс на Friendly Fires – Paris, който ги изстреля на върха и им спечели славата на най-желаните ремиксатори на сцената. Aeroplane нанесоха своя диско лифтинг върху сумати парчета на Cut Copy, Lindstrom, MGMT, Chromeo, Robbie Williams, Grace Jones, Breakbot и други.

След като обиколиха всички горещи фестивали по света (минаха дори и през БГ, по покана на djmag.bg), изненадващо дуото съобщи, ча се разделя и че Vito De Luca и Stephen Fasano поемат всеки по собственият му път и че официално самолета остава с един пилот – Vito. Двамата се познават от повече от десетилетие и официалната версия на Vito, че всъщтност той е човека в студиото и главен виновник за звукът на Aeroplane. Е дали е точно така или става въпрос за его, едва ли ще разберем, но първият им албум с ироничното заглавие We Can’t Fly е вече факт.

Албумът има нелеката задача да надгради славата им на ремиксатори и да накара хората да започнат да ги приемат и като продуценти. След успехът на Paris, дуото получава пълната подкрепа на лейбълът Wall of Sound а продуцент на диска е Bertrand Burgalat, който според тях доста е помогнал за шлифоването на звукът на Aeroplane. Според нас резултатът е повече от добър. Слушайки диска, човек остава с усещането, че белгийците са успяли да компилират звученето на най-яките олдскул банди като Europe, Pet Shop Boys, Depeche Mode, малко от френч електрото на Sebastian Tellier и дори поп звученто на Tina Turner.

На първо слушане, най-заразителни са парчетата с вокали разбира се – не пропускайте епичното Fish In The Sky, енергичното I don’ Feel и мууди парчето Without Lies. Инструменталните парчета също са супер, много ни допада надъханато My Enemy и албумната версия на едно от първите им парчета – Caramellas.

За бъдещите си планове, Vito споделя, че ще се опита да създаде и продукция пасваща повече на dj set, защото според него музиката от албумът им не е много подходяща да раздвижи 10000 човека на фестивал а Stephen работи върху собствен соло проект. На нас ни остава да просто да поживеем и чуем. 5/6

Röyksopp – Senior (Wall of Sound)

bassline    MUSIC     Ambient, electronica, electropop, Trip Hop

Миналата година Röyksopp издадоха албумът си Junior, като обявиха че имат материал за два албума и че вторият ще излезе година по-късно под името Senior.

Докато Junior беше наситен с запомнящи се поп мелодии и гост вокалисти като Robyn и Karin от The Knife, то Senior е в пълна противоположност. Дуото се е завърнало към звука на първите си албуми, където инстументала беше водещ и основен носител на емоция.

Не може да се каже дали това е добле или зле, защото е малко разочароващо след албум като Junior, който не слиза от ipod-a ти да чуеш новият албум. В първия момент трескаво търсиш парче, което да задоволи гладът ти за Röyksopp, такива каквито ги познаваш и леко се разочароваш. Но явно шведите са решили да акцентират, че Röyksopp са си Röyksoppp и без гости и без поп ангажираност и са успяли, защото след предубежденията идва насладата от албума. Просто трябва да се отпуснеш и да го изслушаш наведнъж, защото Senior е едно органично цяло – парчетата са трипи, наситени с амбиентни звуци, пукания като от винилова плоча и са доста меланхолични, сякаш дуото е искало да покаже, че с порастването – духовно и физически идва както помъдряването така и тъгата, от това, че времето тече в една посока.

Все пак като открояващи се можем да отбележим The Drug и инструменталната версия на Tricky, Tricky, която е допълнително доразвита и вкарана в стилистиката на Senior и е един вид е препратка към Junior.

С новият албум, без излишна претенциозност Röyksopp те канят на музикално пътешествие, карайки те да се отпуснеш и вгледаш в себе си. Саундтрак за късните моменти на денонощието, в които си сам или споделяш с някой под влиянието на силно вино или други субстанции. 5/6